Забележителности в района на комплекс “Свети Георги” - Говедарци
Национален парк "Рила"
Националният парк "Рила" е разположен в югозападната част на страната, в Рила планина. Паркът има обща площ от 81 046,0 ха и е най-големият от трите национални парка в България и един от най-големите в Европа. Обявен е на 24 февруари 1992г.
На територията на парка има над 100 върха с надморска височина над 2000м, като сред тях се издига най-високият връх в страната и на Балканския полуостров - Мусала (2925м). Най-ниската измерена температура на Мусала е -31,2°С, а най-високата температура е + 18,7°С. Температурата остава отрицателна през девет от годишните месеци, въпреки че дори през летните месеци температурата рядко надвишава 15°С.
Във високопланинските части на Рила има над 120 постоянни и 30 временни ледникови езера, разположени главно в дълбоките дъна на циркусите. Оттук извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров – Искър, Марица и Места. Водните запаси, които се формират в границите на Национален парк "Рила", са най-важният ресурс на чиста питейна вода за околните общини, за столицата София и за част от населението в Гърция и Турция.
Територията на парка е покрита от горски екосистеми като смърч (Picea), ела (Abies), бяла мура (Pinus peuce) и клек (Pinus mugo). Около 95% са естествени, със средна възраст 90 години.
Биологичното разнообразие на парка е изключително богато. Срещат се около 1400 висши растения, 105 вида реликти и 57 ендемити като рилска иглика (Primula deorum), павловско шапиче (Alchemilla pawlowskii)и рилски ревен (Rheum palmatum L.). На територията на парка са установени 282 вида мъхове, 130 вида сладководни водорасли и 233 вида гъби.
Планинската фауна е представена със 172 вида гръбначни животни: риби – 5 вида, земноводни и влечуги – 20, птици – 99, бозайници – 48. Тук се намират най-голямата популация на балканска дива коза (Rupicapra rupicapra) в България, най-голямата високопланинска популация на лалугера (Spermophilus citellus), едно от четирите находища на алпийски тритон (Triturus alpestris) и едно от двете в България гнездови находища на малката кукумявка (Glaucidium passerinum). Уникална е безгръбначната фауна. Досега са установени 2934 вида.
В Националния парк "Рила" има 4 резервата (Парангалица, Скакавица, Ибър и Централен Рилски резерват). Резерватите и паркът са включени в "Списъка на ООН на националните паркове и еквивалентните на тях резервати".
Резерватът "Скакавица" е един от малките български резервати. Площта му е 70,8 ха. Той е типично горски резерват, в който се опазват вековни гори от бяла мура.
"Парангалица" е резерват от 1933 година. Разположен е върху част от югозападните склонове на Рила планина, на площ от 1509 ха. В него се опазват едни от най-старите смърчови гори в Европа, със средна възраст над 200 години. От март 1977г е включен в листата на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.
„Централен Рилски резерват” е най-големият в България и един от най-големите в Европа. Създаден е с цел да се съхранят горски, субалпийски и алпийски екосистеми. Площта на резервата е 12 393,7 ха и обхваща значителна територия около връх Мусала.
Резерватът "Ибър" опазва храстови гори от клек, както и находищата от реликтни растения и редки животински видове. Площта му възлиза на 2248,6 ха. Обхваща северните склонове на билото на планината между върховете Ибър и Белмекен.
Рила е една от планините, в които туризмът е най-добре развит. В парка е обособена специална зона, наречена “Зона за интензивен туризъм”. Тя включва мрежа от пътеки и заслони, както и възможности за настаняване в разположените в парка бази. Тук са възможни различни дейности – конни преходи, велопреходи, преходи със ски по определени и обозначени за целта маршрути; палене на огън, бивакуване, алпинизъм и др. За любителите на дивата природа е изграден ботаническият маршрут "Приятели на растенията". Изградени са и други специализирани маршрути като Екопътека "Бели Искър", Пътека на балканската дива коза и др.
На територията на парка са разположени 17 туристически хижи с около 1500 легла, които в голяма част се стопанисват от Българския туристически съюз. Освен това са изградени и 4 туристически заслона, които се използват при лоши метеорологични условия.
Хижа Мальовица
Хижа Мальовица е туристическа хижа в Северозападна Рила, близо до връх Мальовица. Разположена е на 1960м надмoрска височина долината на река Мальовица. В близост до хижата има ски-писта със ски-влек. Районът предлага добри възможности за алпинизъм. Хижата е пункт от европейски маршрут "Е-4".
Връх Мальовица - Рила
Мальовица е връх в северозападната част на планината Рила. Със своите 2729м Мальовица се нарежда сред 20-те най-високи върхове в България и на седмо място в Рила. Намира се в Националния парк "Рила", в зоната за ограничаване на човешкото въздействие. Скалното катерене и провеждането на масови прояви на територията на парка се извършват след съгласуване с Дирекция "Национален парк Рила".
Върхът е много популярен сред катерачите заради алпийския си характер. По отвесната 124-метрова северна стена са прокарани множество маршрути с различна трудност, достъпни само с алпийски инвентар. За изкачването на полегатия южен склон са достатъчни няколко часа ходене, здрави обувки и ентусиазъм. Без значение от начина, по който е достигнат върхът, гледката, откриваща се към живописната долина на Мальовишка река, със своите езера, надвиснали отвесни скали, поляни и тучна зеленина е незабравима.
Уникалната природа на високата планина тук е представена в цялото си великолепие - старите смърчови, елови и белмурови гори в ниските части отстъпват място на типично алпийските растения като клек, хвойна, красиви планински цветя, треви и боровинки. Картината се допълва от прелитащите над скалите птици, а при повече късмет може да се забележи непредпазлива балканска дива коза, подскачаща с лекота по стръмните гранитни склонове. През зимата всичко се превръща в бяла приказка – красива и сурова, достъпна само за смелите и опитните. Обект на туризъм е не само върхът. През зимата районът е притегателно място за практикуване на ски и сноуборд.
Ски центърът се намира в местността Меча поляна. Разполага с три ски писти, с два детски ски влека и три ски влека за възрастни, два тип паничка и един тип котва. Улеите около Мальовица, съседните върхове (Злият зъб, Орловец, Малка Мальовица и др.), както и скалите около хижата са популярни катерачни обекти както през лятото, така и през зимaта. Тук се провеждат практически занятия на курсове по катерене както за начинаещи, така и за напреднали. Маршрутите варират – от спортни и учебни до трудни алпийски маршрути от по няколко въжета.
Подходящ сезон за туризъм е лятото. През зимата районът е лавиноопасен и изисква специална екипировка и познания. Поради високата надморска височина се задържат преспи сняг до края на пролетта. До върха се достига по пътека, започваща от Централната планинска школа "Мальовица". Минава се през хижа "Мальовица", а оттам по маркирана пътека след около 3 часа се достига крайната цел. Друг – по-живописен, но по-дълъг подход към върха е от х. "Скакавица" или хижа "Рилски езера".
Независимо дали сте начинаещ турист, скиор, катерач или търсач на силни усещания, Мальовица е място, което ще оправдае и най-смелите ви очаквания.
Урдини езера
Урдините езера са езерна група с ледников произход в Рила планина. Разположени в западната част на Урдиния циркус. Те са шест на брой и имат следните имена – Су хото, Рибното, Триъгълника, Ботаническо то (Удавника), Голямата Паница и Малката Паница.
От Урдините езера изтича Урдина река, която е приток на Черни Искър. Бреговете на отделните Урдини езера са разнообразни. Най-високото езеро от групата Сухото е разположено недалеч от връх Дамга и е на 2373м надморска височина. Езерото има кръгла форма и е дълбоко близо 5м. Най-дълбоко (7,6м) е четвъртото езеро Малката Паница (2336м), и е разположено източно от Рибното. Изтичащата от него вода образува малък водопад преди да се влее в езерото Голямата паница и оттам в Урдина река.
До Урдините езера се достигат най-вече по два маршрута - от пътеката от хижа "Иван Вазов" до връх Мальовица или от пътека, която се отклонява от пътя за хижа Вада.
Хижа Мечит
Хижа "Мечит" се намира в местността Говедарника в подножието на връх Малък Мечит. Представлява комплекс от две сгради - стара и нова. Новата сграда е напълно обновена и предлага много добри условия.
В района на хижата е началото на дългата 1800м скиорска писта.Ски-пистата се намира в подножието на връх Малък Мечит (2535м), в северозападната част на Рила планина, на около 2 км от село Говедарци. Има ски-влек с дължина 1300м и детски влек с дължина 250м. Долината на река Лакатица през зимата се превръща в естествена писта за ски бягане. До пистата е изградена чайна и има ски гардероб.
До хижа "Мечит" се стига от: село Говедарци - 2ч; комплекс "Мальовица" - 4ч; хижа "Мальовица" (през Страшно езеро) - 7ч; хижа "Мальовица" (през комплекс "Мальовица") - 5ч; заслон "Кобилино бранище" - 4ч; хижа "Вада" 5ч; заслон "Страшното езеро" - 5:30ч; Рилски манастир - 7ч; хижа "Рибни езера" - 9ч; връх Будачки камък - 2:30ч; връх Малък Мечит - 2:30ч; местност Овнарско - 2:30ч; връх Голям Мечит - 3:00ч;
Хижа Вада
Хижа "Вада" Намира се в едноименната местност в долината на река Черни Искър. Надморска височина: 1410м. Представлява едноетажна постройка с капацитет 36 места с външни санитарни възли. Хижата е водоснабдена, електрифицирана от ВЕЦ, отоплението е печки на твърдо гориво. Има туристическа кухня и столова. Има оформен паркинг за автомобили.
Съседни турстически обекти: – х."Пионерска" – 1.30ч. – х."Скакавица" – 2.30ч. – х."Ловна" – 1.00ч. – х."Рилски езера" – 2.30ч. – х."Седемте езера" – 3.00ч. – х. Мальовица – 3.00ч.
Село Говедарци
Говедарци е село в Югозападна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област. Селото се намира в предпарковата зона на Националния парк Рила, по поречието на река Черни Искър. Разположено в Говедарската котловина на 1157м надморска височина. На територията и землището на Говедарци, попада курортен комплекс Мальовица и Гюлечица.
Над котловината се намира връх Мальовица и селото е един от изходните пунктове за достигането му. От Говедарци тръгват маршрути за хижа Вада (2 часа пеш), хижа Мечит (1 час), хижа Ловна (3 часа), хижа и планинска школа Мальовица (по пътя за хижата и през местността "Овнарско"). През хижа Вада може да се стигне до Седемте рилски езера, едноименната хижа, от хижа Мечит се стига до заслона Кобилино бранище и от комплекс Мальовица се стига до циркуса Страшното езеро, където има изграден заслон, като другият маршрут е през местността "Овнарско".
В местността "Надарица" има останки от древно селище, датиращо от времето на Римската империя. В местностите "Тапанковица", "Мечкарица" и "Изворо" има запазени исторически паметници — църкви, манастир и параклиси. Селото е изходен пункт за Седемте езера, Чанаците, Урдини езера, Мальовишки езера, Еленини езера, циркусът на Страшното езеро, Лопушките езера и Сухото езеро. Общо около двадесет и пет високопланински езера, някои от които богати на местна пъстърва.
Говедарски манастир Света Троица
Говедарският манастир Света Троица е построен през XX век и се намира в северния край на село Говедарци. Манастирът представлява комплекс от малка църква с камбанария и няколко постройки около нея. Изграден е около естествен язовир, наречен Аязмото. Според поверията светената вода от този извор е лековита. Днес манастирът е периодично действащ.
Говедарски манастир Св. Георги
Говедарският манастир Св. Георги е създаден в началото на 20 век и се намира край село Говедарци. Манастирът представлява комплекс от жилищна сграда и църква, която е построена със средства от местните жители. Жителите са хората, които поддържат манастира и даряват всяка година агнета за 6 май - Гергьовден, когато манастирът има празник и прави курбан за здраве. Обителта е периодично действаща и е отворена само на празници.
Екопътека Бели Искър
Екопътека Бели Искър се намира в едноименното село. Дължината и е 7 километра, като за изминаването и са необходими около 3 часа. Най-добре е прехода да се направи през топлите месеци от Юни до Октомври. Маршрутът на пътеката е затворен и се вие по горното течение на река Бели Искър. Осем големи и пет по-малки мостчета пресичат реката. Пейзажите се редуват с долини с тесни клисури, крайречен релеф, интересни скални образувания и иглолистни гори. Началото на пътеката е на височина от 1215 метра, а най-високата и точка, където е изградена панорамна тераса, е на 1528 метра. Подходяща е и за малки деца.
По протежение на пътеката има изградени осем големи и пет малки моста, като всеки има име. Най-дългият от тях е мост 4, както се разбира и от името му – "Дългия". Пристъпвайки по първия мост, точно срещу нас се намира местността Орлови скали, с най-висока точка връх Соколец (н.в. 2021м). От дясната страна (изток) Долината на Бели Искър можем да видим и някои от притоците на реката – всеки дал името на малка долина в района – Пъструмски дол, Еремин дол, Долен сухар, Горен сухар. След мост 6 срещу нас се изправят скалните местности – Самоковище и Виднище.
Между мост №7 и мост №8 има заслон, оборудван с пейки за сядане и е изградено място за отдих пред него. Обособени са още пет места за отдих Езерото, Камъка, Средорек, Здравец, Къщата. Там са поставени маси и пейки и има възможност за кратка почивка. На подходящи места между мостовете са поставени информационни табели, които разказват за съответната местност, както и за различните елементи на природата, които могат да се видят в природата по пътеката - водата, скалите, животните и растенията.
Ски-курорт Боровец
Ски-курортът Боровец (известен в миналото като Чамкория) се намира на 10км от гр. Самоков, в подножието на връх Мусала (2952м, Рила планина) на 1350 метра над морското равнище. Това е най-старият планински курорт в България.
Курортът е разположен на северните склонове на Рила планина сред вековни борови гори и предлага отлични условия за летни и зимни почивки. Тук има 58 км маркирани писти, обхващащи предимно северните склонове и достигайки височина от 2560м, като повечето писти завършват близо до центъра на курорта. 8 от пистите са осветени за нощно каране – "Мартинови Бараки 1, 2, 3 и 4", "Ротата", "Иглика", "Рила" и долната част на ски-път "Ситняково".
В ски курорта Боровец има 3 ски центъра:
Ски център Ситняково – Централен Боровец – от 1350м до 1780м надморска височина. Центърът разполага със снежна инсталация, покриваща 250дка писти. Тук се намират осемте писти с изкуствено осветление за нощно каране - писти "Иглика", "Рила", "Мартинови бараки 1, 2, 3 и 4", "Ротата" и долната част на ски път "Ситняково". В този ски център, на плаца пред хотел "Рила", е и един от двата фристайл парка на курорта – Промо Парк Бороспорт.
Ски център Ястребец – от 1340м до 2369м надморска височина. Центърът разполага със снежна инсталация, осигуряваща заснежаване на писти "Попангелов" (бивша "Ястребец 2"), "Ястребец 3" и долната част на писта "Ястребец 1" с площ от 250дка. В горната част на писта "Попангелов" се намира вторият фристайл парк в Боровец – Сноу Парк Бороспорт.
Ски център Маркуджик – от 2144м до 2550м надморска височина. Тук е изградена модерна система за снегозадържане, благодарение на която се избягва оголването на определени участъци, причинявано от силния вятър. В ски център Маркуджик, в разгара на сезона снежната покривка достига 2м, което създава изключителни възможности за екстремно каране.
Трасета за ски бягане Курортът предлага на ски бегачите писти за дълго бягане в местностите "Широка поляна" и "Варника" с дължини на трасетата, съответно 3.5км и 10км, както и трасе в спортен център "Бистрица" с дължина 10.5км, което се обработва редовно и частично е снабдено с инсталация за изкуствено заснежаване.
Лифт Ястребец Експрес е четириседалков лифт с дължина 2050 м в Рила планина. Преодоляната денивелация е 609 м. Капацитетът на лифта е 2400 души на час. Долната станция на лифта е в курорта Боровец на 1440 метра надморска височина, вдясно от пътя за село Бели Искър. Основното предназначение на лифта е да обслужва ски пистите в района.
Шестместна кабинкова въжена линия с дължина 4827м, преодолява 1054м надморска височина и има капацитет 1200 души на час. Разстоянието се преодолява за 23 мин. Долната станция е на 1315м н. в., а горната на 2369м н. в. Има и междинна станция (на 1830м н. в.), обслужваща част от ски-пистите в района.
Хижа Ястребец - Рила
Хижа Ястребец се намира в Източна Рила, в местността Арамийски кладенец. Обектът е в съседство с горната станция на кабинковия лифт Боровец и се намира непосредствено под връх Ястребец (2369 м). Хижата предлага стаи със собствени санитарни възли и локално парно, водоснабдена и електрифицирана е, основно обновена. Разполага с ресторант.
Лифт Маркуджик 2
Лифтът се намира в Боровец, Рила планина. Представлява въжена линия с четириместни седалки. Общата му дължина е 950 м, а денивелацията 342 м. Капацитетът му е 2400 души на час. Общата дължина на пътуването е 6 мин. Официалното откриване на лифта е през 2008 година. Долната лифтова станция е на 2144 метра надморска височина.
Връх Ястребец - Рила
Връх Ястребец е разположен на 2369 метра надморска височина и е част от националния парк Рила, който включва четири резервата с обща площ 16 222 метра.
До върха се стига за около 3 часа по туристически пътеки, достъпни само през лятото и пролетта, или за около 30 минути посредством кабинков лифт, чиято начална станция е в курорта Боровец, а последната станция е на самия връх. В непосредствена близост до станцията е хижа Ястребец, предлагаща настаняване и вкусно хапване.
Върху връх Ястребец снегът се задържа дълго време през годината, но не се образуват ледници. Това създава отлични възможности за практикуване на зимни спортове. В Боровец има ски писти с обща дължина четиридесет и пет километра, като всяка от тях е различна по трудност. Три от пистите са разположени в район Ястребец. Снегът е най-плътен през февруари и март, затова скиорите предпочитат да се спускат от връх Ястребец именно тогава.
От връх Ястребец започват няколко туристически маршрута, от които най-класическият е този до връх Мусала - най-високият връх както в България, така и на Балканския полуостров. Хижа Мусала се намира на около 1 час път от Ястребец, след което следва около 3-часов преход до връх Мусала.
Връх Мусала - Рила
Мусала е най-високият връх на Балканския полуостров - 2925м. В превод името му означава "пътят към Бог". Разположен е в Национален парк Рила, а в подножието му се намира най-големият зимен курорт у нас - Боровец. В района се срещат и интересни растителни видове като македонския бор и българската ела. Първенецът на Балканите е идеален за алпинистки подвизи. Според писмено свидетелство, първият човек стъпил на върха е цар Филип II - бащата на Александър Велики.Как да покорим Мусала?
Приготвяме си екипировката, взимаме си няколко шоколада, вкусни сандвичи и вода. Походът към върха ще ни отнеме около 3-4 часа. Хващаме лифта от Боровец за Ястребец, който само за 25 минути ще ни изкачи на 2369м в Рила планина. Това е идеалното място да се полюбуваме на приказните гледки към върховете Дено, Иречек, Малка Мусала, Мусала и Алеко.
Дворец "Царска Бистрица"
"Царска Бистрица" е бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта Боровец в Рила. Построен е между 1898 и 1914г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния.
През 1898г е изградено първото крилона двореца, известно като "Стария дворец", което се състои от няколко стаи, кабинет и спални. По-късно са изградени още две крила с обширна гостна, трапезария и втори етаж със спални, будоари и още един кабинет. Така при завършването си през 1914г се оформил цял комплекс от дворцови сгради и красив парк, през който минава р . Бистрица Мусаленска. Паркът около двореца е изключително красив и подреден. Много редки дървесни видове има събрани тук – цар Фердинанд е имал хоби да носи млади дръвчета от редки видове от местата по света, които е посещавал. Електроцентралата, която снабдява двореца с електричество, е произведена през 1912 година с части на Сименс. Тя и днес функционира в оригиналния си вид.
В близост до курорта Боровец и до двореца "Царска Бистрица" се намират още два обекта – Лятна резиденция "Ситняково", построена по проект на арх. Г. Фингов през 1904г, и Ловната хижа "Саръ гьол". Проектирани по едно и също време и от един автор, тези обекти определено си приличат с архитектурата на ловната къща в "Царска Бистрица", познатото утилитарно високопланинско строителство, последователно оформени с уютно сецесионова декорация и обзавеждане.
Електроцентралата, която снабдява двореца с електричество, е произведена през 1912 година с части на Сименс. Тя и днес функционира в оригиналния си вид. В Царска Бистрица е построен и параклис за сватбата на княгиня Калина.
